Далеко, нейде дълбоко в гората
Де слънчев лъч не прониква в листата
От пладне до заран там разиграват
В своя танц самодиви ръце устремяват.
Веднъж, щом съзреш самодива в гората
Мигом ликът й се врязва в душата
И нивга не можеш ти нея забравиш
От своята участ живот да избавиш.
Омайват те в своя танц край реката
И страшно се давиш ти във водата.
Но ето, че случи се, на една самодива
Млад момък плени я с магическа грива.
Тя взе че се влюби, но дълбоко в душата
Изгаряше пламък да иде в гората.
Дечица роди му и в къщата шета
Ала таз душа самодивска проклета
Чу своите сестрици в гората да пеят
И тичат в полята и силно се смеят.
Момата захвърли сватбарска премяна
И хукна в гората тъй силно засмяна.
Остави имоти, мъж, къща, деца си
И никога веч се не върна в дома си.
Мъжът й от мъка си тегли въжето
Дечица остави сираци си клети.
Таз история никога не се повтори
За самодива сърцето мъж да се бори.
Słowa: Илонка Иванова
Recytacja: Илонка Иванова
Klarnet, bębenek obręczowy: ja
Mastering: Studio Roslyn